понеделник, 2 юни 2008 г.

Подготве'


В престижното и наистина качествено 22 ЕСПУ аз бях отличник. Имах чат -пат по някоя петица, веднъж получих четворка по география, но за срока винаги беше 6... След цяла година бъхтене по уроци влязох във Френската 47-ми от 60 и пристъпих прага с добро самочувствие. За първия срок от 10 диктовки получих... 9 двойки. Аз, който имах 2 четворки в цялата си история!
Влизаш в училище без да знаеш нито една дума френски. На края на годината трябва да го говориш свободно. Не вярвах, че може да стане. Бях учил десетина години английски и го владеех добре, но за една година...айде холан.
Влиза учителката и от вратата започва да говори нещо на френски. След малко всеки става и казва Je m'appelle ....и името си. После се взима първия урок. Непознатите думи се записват в тетрадка речник. Това означава ВСИЧКИ думи. Прибираш се в къщи посърнал и уплашен. Сядаш и пишеш 50 думи по 5 реда. Това прави 12 страници и половина домашно. После започваш да сричаш урока. Когато приключваш, очите ти са зачервени, майка ти е сериозно разтревожена, а часът е 23:30.
На следващата сутрин учителят влиза и отново на френски пожелава да види домашните и да чуе урока. Започва се: C'est Lili, elle joue avec sa pouppee... Един по един до един. Няма не искам, няма недей. Следващият урок има 70 непознати думи. Това значи 350 реда домашно и двойно зубрене....
В понеделника имаш диктовка. Седмица по-рано единствения френски, който си знаел е "Мерси", а днес ти диктуват и пишеш половин страница текст. И получаваш двойка, защото имаш 28 грешки. За тройка трябва да имаш не повече от 12 грешки... Смазан си. Учил си по 6 часа всеки ден и накрая двойка. А думите се увеличават с 80 -100 всеки ден. И ако само веднъж не ги научиш, на следващия ден ще имаш да учиш двойно - т.е. 200. И отново ще имаш двойка. Тези около теб също са уплашени, но някои имат четворки, един -двама - петици, а ти ... опять двойка... Времето престава да бъде фактор. Денонощието престава да бъде съставено от ден и нощ... Благословен да е по-големия ми братовчед, който ми подарява чисто нов Ларус с картинки от 1991 - дебел като автомобилна гума, с наглото заглавие Petit (малък) Larousse. Освен него, тържествено ми предава семейния сборник с диктовки на Въртигоров. Включваш касетофона на запис, четеш, и пишеш едновременно. После пускаш записа и пишеш... 22 грешки. Пишеш сгрешените думи по 5 реда... пускаш пак записа и пак пишеш... схванахте ли основната идея.
Допълнителен драматизъм внася "Лукановата зима" и режима на тока. Учиш като Паисии - с ръкавици, на свещ. Часове наред, нощ след нощ, десетки и стотици нощи. Когато в началото на втория срок учителката се смилява и ти пише три на релси, въпреки че имаш "само" 19 грешки, сълзите ти съвсем истински падат по листа. Е, не всеки е бил чак толкова тъп. Но аз от съвсем малък знаех да пиша на английски, и да си наложа нова щампа беше истински кошмар.
На края на годината правим пиеска - всеки има своята реплика, пеем песни и четем адаптирани за полу-идиоти книги от френския център.
(източник: http://templar.blog.bg/

Няма коментари: