Учителският колектив на Френската гимназия имаше един бисер, който постоянно ръсеше бисери. Ели Торлакова - незабравимата учителка по химия на няколко поколения. Не е ясно, дали Torly беше изтрящяла, или просто имаше уникално готино чувство за хумор:
*
Aman de vous!
*
Va au quoshe'!
*
Essuyez le champignon et nettoyez le tableau-noir!
*
Сега всички се смеем - и вие и аз, ама на края на годината ще си разменим ролите!
*
Какво протестираш... ето, три по пет - петнайсе, делено на три - четири и половина.
*
Ето ви един силно токсичен оксид (затичва се с димяща епруветка към първия чин, а децата се спасяват един през друг)
*
Момчето с дъвката - в кошчето!
*
Извади си оная работа, да не ти я извадя аз !(към ученик, който преписва)
*
Л'алуминиом а юн кульор бланш д'аржан! Повтарям...
*
Амонякът се използва в борбата срещу припадналите.
*
Фосфорът се използва в религията за поддържане невежество у широките народни маси.
*
Който няма химикалка, да пише на листче.
*
-7 - ми номер пак го няма!
-Тук съм! (обажда се ученика на дъската зад нея)
- Ох, вярно!
*
- Госпожо, мога ли да изляза?
- Ще излезеш като се върне другата.
- Няма друга. Всички сме тук.
-Тогава излезте и двете.
*
Не ми ръкомахай с глава!
*
Изчакайте един момент, че мисълта ми е още на френски.
*
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
В края на часа:
- Хайде, ученици, отворете прозорците и излизайте.
<3 Allez chercher le champignon!
Публикуване на коментар