Alphonse de Lamartine

Alphonse Marie – Louis DE PRAT DE LAMARTINE (1790-1869)



Офицер от личната гвардия на Крал Луи XVIII
Кавалер на Почетния легион
Член на Френската академия
Политик, дипломат и поет.

Поради заболяване от грип, му се налага да забави пътуването си до Цариград и преспива три дни в една пловдивска къща. Викаме и "Ламартиновата къща"

Родословие на баща му, рицаря Pierre de Lamartine
DE PRAT, Claude (1494) Chancelier, seigneur de Hauterive

--->N….

--->N

--->DRONIER DE PRAT Claude Antoine Joseph, seigneur de Villars et de la Grange de Prat, Grand juge de Saint-Claude

+ DOLARD, Cecile-Eugene

---> DRONIER DE PRAT Jeanne – Eugenie

+ LAMARTINE DE, Louis Francois (+1749) seigneur de Montceau-les-Macon

---> LAMARTINE DE, Pierre,

+DES ROYS, Alix

---> LAMARTINE DE PRAT DE, Alphonse Marie – Louis

Родословие на майка му, Alix Des Roys
Alix Des Roys e дъщеря на генерал -адютант на Орлеанския дук. Отрасла е в двора заедно с Луи - Филип Орленаски - дядото на цар Фердинанд I. Самата тя е писателка и известна светска дама.

GRIMOD Jean Baptist

+ GALIEN Angelique

---> GRIMOD Marguerite

+ MAUVERNOIS Jean-Baptiste (+1712)

---> MAUVERNOIS Francoise

+GAVAULT Francois

---> GAVAULT Marie Marguerite (+1804)

+ DES ROYS Jean Louis (1724-1798)

---> DES ROYS Alix (1766-1829)

+ LAMARTINE DE Pierre

---> LAMARTINE DE PRAT DE, Alphonse Marie – Louis

Родителите на поета се запознават в замъка Salles Arbuissonas през 1790, където Аликс гостува на своя приятелка, сестра на Пиер дьо Ламартин, офицер от Монакския полк.

Родово имение: Chateau de ManceauСобственост на фамилията Lamartine от 1662г. Писателят Алфонс де Ламартин е третият господар на имението.

Родът De Prat е много стар аристократичен род, с няколко колена в различни херцогства на днешна Франция и Испания. Родът дава много дипломати, генерали и няколко кардинали.

Въпреки, че при втората република Ламартин е политик от умерената републиканска десница, той почита герба и титлата си, което се вижда от гравюрата, изобразяваща кабинета му, правена през 50-те години на XIX - ти век.(гербът горе дясно над камината)

По време на революцията от 1848г. като Външен министър на временното правителство на Втората република, той застава на пътя на развилнялата се тълпа и категорично отхвърля възможността червеното знаме да стане национален флаг на Франция, защитавайки синьо - бяло - червения трицвет.